Сама
Денят си тръгва и отново нощ е,
а аз лежа в леглото ни сама.
Дори и птиците заспиват нощем,
забравяйки за своята тъга.
Дори и лудите покой намират,
когато уморят се да крещят,
дори най-силната тъга умира,
а сълзите все някога ще спрат.
И болката все някога ще стихне,
и устните ще спрат да те зоват.
Сърцето ми след тебе ще притихне.
И всеки ще поеме своя път.
Но винаги във себе си ще нося
частица от тъгата на нощта,
когато ти си тръгна и останах
лежаща във леглото ни сама.
© Мариета Караджова All rights reserved.
