etikki (Мариета Караджова)
100 82
Sep 29, 2011, 2:50 PM

Сама 

  Poetry » Love
581 0 4

Денят си тръгва и отново нощ е,

а аз лежа в леглото ни сама.

Дори и птиците заспиват нощем,

забравяйки за своята тъга.

Дори и лудите покой намират,

когато уморят се да крещят,

дори най-силната тъга умира,

а сълзите все някога ще спрат.

И болката все някога ще стихне,

и устните ще спрат да те зоват.

Сърцето ми след тебе ще притихне.

И всеки ще поеме своя път.

Но винаги във себе си ще нося

частица от тъгата на нощта,

когато ти си тръгна и останах

лежаща във леглото ни сама.

© Мариета Караджова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??