etikki (Мариета Караджова)
100 82
29 сент. 2011 г., 14:50

Сама 

  Поэзия » Любовная
545 0 4

Денят си тръгва и отново нощ е,

а аз лежа в леглото ни сама.

Дори и птиците заспиват нощем,

забравяйки за своята тъга.

Дори и лудите покой намират,

когато уморят се да крещят,

дори най-силната тъга умира,

а сълзите все някога ще спрат.

И болката все някога ще стихне,

и устните ще спрат да те зоват.

Сърцето ми след тебе ще притихне.

И всеки ще поеме своя път.

Но винаги във себе си ще нося

частица от тъгата на нощта,

когато ти си тръгна и останах

лежаща във леглото ни сама.

© Мариета Караджова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??