1 nov 2015, 20:05

Сама 

  Poesía » Otra
351 0 5
Сама съм сред толкова хора,
изгубих се в чужда вселена,
не виждам, не искам, не мога
да дишам с душа разчленена.
Обгръщам се плътно със мрака,
Светлината нацупена бяга,
потъвам в мълчание... забравена,
искрицата в мене догаря.
Самотата ръчички протяга
и топло във мене се гушка,
притискам я нежно към себе си
и зная, че тя ще ме слушка. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??