12 jul 2006, 23:09

Сама

Poesía

1.2K 0 1

Ти смяташ, че аз все още съм твоето малко дете,
остави ме, за малко поне!
Недей ме гледа така,
пусни ме, сега.
Не искам вече да съм при тебе,
отдавна отмина това време.
Ти разбираш, че в скута ти вече не мога да седна,
ти знаеш, че не мога с онези детски очи да те погледна.
искам вече да бъда сама,
не искам да съм с вас, оставете ме веднага
Вече за детските игри нехая,
вече за други неща мечтая!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

SnoW`PrInCeSs (Ляля Ляля)

Интересно!Поздрав!

2006-07-13T00:04:15+03:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0