Ти смяташ, че аз все още съм твоето малко дете,
остави ме, за малко поне!
Недей ме гледа така,
пусни ме, сега.
Не искам вече да съм при тебе,
отдавна отмина това време.
Ти разбираш, че в скута ти вече не мога да седна,
ти знаеш, че не мога с онези детски очи да те погледна.
искам вече да бъда сама,
не искам да съм с вас, оставете ме веднага
Вече за детските игри нехая,
вече за други неща мечтая!
© Злобка Злобкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
