12.07.2006 г., 23:09

Сама

1.2K 0 1

Ти смяташ, че аз все още съм твоето малко дете,
остави ме, за малко поне!
Недей ме гледа така,
пусни ме, сега.
Не искам вече да съм при тебе,
отдавна отмина това време.
Ти разбираш, че в скута ти вече не мога да седна,
ти знаеш, че не мога с онези детски очи да те погледна.
искам вече да бъда сама,
не искам да съм с вас, оставете ме веднага
Вече за детските игри нехая,
вече за други неща мечтая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Злобка Злобкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...