6 sept 2016, 20:08  

Сама 

  Poesía » De amor
975 3 2

Сама

 

Лежа сама и гледам към тавана,

с очи изпълнени със спомен.

И ето, че политам към небето,

носеща се нежно в танц любовен.

 

Ето те! Ръце протягам към звездите.

Усещам в погледа ти силна топлина.

„Обичам те, любов!” – крещя безумно,

крещя:  „Не съм сама, не съм сама!”

 

В тази звездна нощ, на мъжкото ти рамо,

заспивам, нежно, обгърната в мечта,

сгушена в обятията ти топли -

аз се радвам, радвам се на любовта!

................................................................

 

Уви, сълза гореща моя блян размива,

пак сама и гледам тъжно към тавана,

заключена далеч от моя малък свят,

обзета от душевен мрак и хлад.

 

Лежа сама с разбитите мечти,

заобиколена от стени от мъка и страдание.

Лежа и гледам с насълзените очи,

тавана – път към несподеленото желание.

 

 

 

 

 

© Християна Манева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Произведението ти пресъздава по отличен начин терзанията, които произтичат от любовта. Продължавай в същия дух! България има нужда от млади, занимаващи се с поезия хора!
    Поздрав!
  • Много е добро!! Хареса ми Поздрави!
Propuestas
: ??:??