Сама
Сама
Лежа сама и гледам към тавана,
с очи изпълнени със спомен.
И ето, че политам към небето,
носеща се нежно в танц любовен.
Ето те! Ръце протягам към звездите.
Усещам в погледа ти силна топлина.
„Обичам те, любов!” – крещя безумно,
крещя: „Не съм сама, не съм сама!”
В тази звездна нощ, на мъжкото ти рамо,
заспивам, нежно, обгърната в мечта,
сгушена в обятията ти топли -
аз се радвам, радвам се на любовта!
................................................................
Уви, сълза гореща моя блян размива,
пак сама и гледам тъжно към тавана,
заключена далеч от моя малък свят,
обзета от душевен мрак и хлад.
Лежа сама с разбитите мечти,
заобиколена от стени от мъка и страдание.
Лежа и гледам с насълзените очи,
тавана – път към несподеленото желание.
© Християна Манева All rights reserved.
