Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.
Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.
Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.
© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados
Трябва да си много силна духом, за да опазиш светлината на любовта!
Иначе опасността от рухване е неизбежна.
Изповедното проникновение е необходимо, за да се ориентираш към правилната посока!
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
Димитрина, вярвам, че ще успееш!