дъждове (Димитрина Владимирова)
125 310
9 sept 2020, 18:36

Сама 

  Poesía » Otra
410 3 1

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.

 

 

Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.

 

Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.

© Димитрина Владимирова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ранената душа носи в себе си паметта на страданието и любовта към живота.
    Трябва да си много силна духом, за да опазиш светлината на любовта!
    Иначе опасността от рухване е неизбежна.
    Изповедното проникновение е необходимо, за да се ориентираш към правилната посока!
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Димитрина, вярвам, че ще успееш!
Propuestas
: ??:??