Сама

Poetry » Other

892 3 1

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.

Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.

Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Ранената душа носи в себе си паметта на страданието и любовта към живота.
Трябва да си много силна духом, за да опазиш светлината на любовта!
Иначе опасността от рухване е неизбежна.
Изповедното проникновение е необходимо, за да се ориентираш към правилната посока!
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
Димитрина, вярвам, че ще успееш!

2020-09-10T07:45:00+03:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0