Сама

Poetry » Other

887 3 1

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.

Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.

Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Ranrozar (Стойчо Станев)

Ранената душа носи в себе си паметта на страданието и любовта към живота.
Трябва да си много силна духом, за да опазиш светлината на любовта!
Иначе опасността от рухване е неизбежна.
Изповедното проникновение е необходимо, за да се ориентираш към правилната посока!
Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
Димитрина, вярвам, че ще успееш!

2020-09-10T07:45:00+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0