Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.
Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.
Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.
© Димитрина Владимирова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
