дъждове (Димитрина Владимирова)
125 309
9 сент. 2020 г., 18:36

Сама 

  Поэзия » Другая
545 3 1

Боли ме, когато съм сама,
отчаяна, с моята душа.
Онази обич, която таях,
пазя вечно, защото съм сама.

 

 

Искам да изкрещя на целият свят,
своята болка да споделя,
но се чувствам нещастна жена,
защото бях слаба, в обичта.

 

Изгубих целият свят,
но една рана остана.
Прости ми, душа,
пожелавам ти, една вяра.

© Димитрина Владимирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ранената душа носи в себе си паметта на страданието и любовта към живота.
    Трябва да си много силна духом, за да опазиш светлината на любовта!
    Иначе опасността от рухване е неизбежна.
    Изповедното проникновение е необходимо, за да се ориентираш към правилната посока!
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Димитрина, вярвам, че ще успееш!
Предложения
: ??:??