Сама
Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам.
Никога не е била студена тъй нощта,
а твоите ръце са сън сънуван,
хладен огън с дихание на самота.
Ще спра да си те пожелавам,
да търся твоите изчезнали следи
по пясъка и в мен, ще спра да се надявам,
но моля те, не спирай ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивана Бойчева Todos los derechos reservados
