Сама
Очите ти са бистри езера,
в които с неохота се оглеждам,
потъвам в тях и до безкрай сама
полуодавена, примирам от надежда.
Вдишвам те, безплътно те целувам.
Никога не е била студена тъй нощта,
а твоите ръце са сън сънуван,
хладен огън с дихание на самота.
Ще спра да си те пожелавам,
да търся твоите изчезнали следи
по пясъка и в мен, ще спра да се надявам,
но моля те, не спирай ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивана Бойчева Всички права запазени
