Сама

1 февр. 2024 г., 11:35

Поэзия » Любовная

192 1 2

Очите ти са бистри езера,

в които с неохота се оглеждам,

потъвам в тях и до безкрай сама

полуодавена, примирам от надежда.

Вдишвам те, безплътно те целувам.

Никога не е била студена тъй нощта,

а твоите ръце са сън сънуван,

хладен огън с дихание на самота.

Ще спра да си те пожелавам,

да търся твоите изчезнали следи

по пясъка и в мен, ще спра да се надявам,

но моля те, не спирай ти.