IceMoon (Виктория Минева)
44 397
30 may 2006, 21:57

Сама 

  Poesía
668 0 3

За пореден път няма никой до мен
и съм сама в някакъв приказен сън,
който всъщност далеч не е приказен,
а всъщност е новият стар мой кошмар –
да се боря сама за пълна безумица
и да имам надежди... смешно е – каква суета.

Жалка картина, различавам я в тъмнина,
сякаш някой ден е и е светла нощта.
Виждам контури, но ясни очертания на фигура,
която се движи винаги съвсем сама
в сенките на света от другата страна,
която всъшност е фалшива, но истинска.

Виждам камъни, чувам светлини,
плувам и давя се в пламъка на вода,
когато потъвам, сякаш изплувам отново,
за  да продължа да гоня изгубената кауза
да търся вяра в  неистинските познати неща,
да бягам от истината, а тя е вечна самота.

Отново виждам очите на жестокостта
и приемам нейните истински удари,
целящи да ме откажат от комичната суета,
да се боря самичка за някакви измислици,
а едно нещо ясно е – изгубени са чувствата,
нямало ги е никога – нито преди, нито сега...

 

© Виктория Минева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??