Когато ти не си до мене
и слънцето се скрие от дъжда,
ограбена, без светлина във мрака,
се чувствам още по-сама.
Дали теб търсих във тълпата?
Едва ли, но пък теб открих.
Това поиска може би съдбата,
дълбоко във душата си те скрих.
Наказана да страда и да чака,
бленуваща за глътка свобода,
разголила душата си във мрака,
застанала пред твоята врата. ...