10 abr 2007, 13:39

Сама

  Poesía
1K 1 5


Около мен има толкова много хора,
а сякаш съм сама.
Опитвах се с това да се преборя -
чувството на самота.
Усмихвах се - това до някъде помага,
на пръв поглед поне.
Искам те - за теб сърцето страда,
другиго не ще!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мерси за подкрепата! Много ми помагате с позитивните отзиви за стихчето. Благодаря ви
  • Сящаш е писано за един отминал момент от живота ми, усетих го. Усмивките помагат - усмихвай се.
    Поздрави Зорница.
  • Продължавай да се усмихваш въпреки всичко и всички!
  • Богато на съдържание, проблематично, с ориентация към вярното решение.
  • Усмихвай се мила!
    Наистина помага!
    Силен,позитивен стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...