10 апр. 2007 г., 13:39

Сама

1K 1 5


Около мен има толкова много хора,
а сякаш съм сама.
Опитвах се с това да се преборя -
чувството на самота.
Усмихвах се - това до някъде помага,
на пръв поглед поне.
Искам те - за теб сърцето страда,
другиго не ще!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси за подкрепата! Много ми помагате с позитивните отзиви за стихчето. Благодаря ви
  • Сящаш е писано за един отминал момент от живота ми, усетих го. Усмивките помагат - усмихвай се.
    Поздрави Зорница.
  • Продължавай да се усмихваш въпреки всичко и всички!
  • Богато на съдържание, проблематично, с ориентация към вярното решение.
  • Усмихвай се мила!
    Наистина помага!
    Силен,позитивен стих!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...