ludata_f (Вероника)
5 12
29 abr 2008, 10:32

Сама 

  Poesía
1044 0 3

Денят е топъл, слънцето с лъчи искри,

децата вън се смеят, лудеят от игри...

Всичко е така безгрижно и смях навред кънти,

а в моите очи сълзи напират

и в моят ден вали.

Самотна съм, оставиха ме всички,

на мене никой не държи -

лицемерни хора има много

и те зарязват, щом не си им нужна ти.

Любовта, която на пиедестал въздигат,

лесно се руши и понякога едно "обичам те"

е просто навик и боли.

Да се съдя за какво, не зная,

за добротата своя може би,

но хората изпиха я до края

и от нея нищо не личи.

Сега къде сама да скитам,

какво да търся - още предателства и самота?

Уморих се от играта на живота,

но ще я играя и ще победя!

© Вероника Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много точно... лицемерието е навсякъде около нас и е много трудно да откриеш истинските и стойностни хора, за които си струва да живееш Хубаво пишеш и умееш да изразяваш чувствата си Браво!
  • и на мен ми харесва БРАВО ВЕРОНИКА !!! Наистина лицемерите са нещо ужасно ,но е по-добре за теб че си се отървала от бремето си не мислиш ли ???
  • Харесва ми. Емоцията която влагаш се чувства. Много е добро .
Propuestas
: ??:??