Сама
Денят е топъл, слънцето с лъчи искри,
децата вън се смеят, лудеят от игри...
Всичко е така безгрижно и смях навред кънти,
а в моите очи сълзи напират
и в моят ден вали.
Самотна съм, оставиха ме всички,
на мене никой не държи -
лицемерни хора има много
и те зарязват, щом не си им нужна ти.
Любовта, която на пиедестал въздигат,
лесно се руши и понякога едно "обичам те"
е просто навик и боли.
Да се съдя за какво, не зная,
за добротата своя може би,
но хората изпиха я до края
и от нея нищо не личи.
Сега къде сама да скитам,
какво да търся - още предателства и самота?
Уморих се от играта на живота,
но ще я играя и ще победя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вероника Всички права запазени
Хубаво пишеш и умееш да изразяваш чувствата си 
Браво!
