11 oct 2005, 0:37

Сама

  Poesía
1.4K 0 1
***   Да съм сама във бурята, на непозната улица в нощта, далеч от телевизори и електрични лампи, далеч от говор, стъпки и лица, сама със локвите, дъжда, на рампата. Без топлата възглавница до себе си, без парно отопление във стаята, без компютри, грижи и синтенции, без спомени, копнежи и желания- измръзнала и мокра, ничия, свободна, без брояч на стъпките и без компас, поне веднъж аз искам да се стопля със моята си топлина- на обичта гореща от огромния запас.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...