11 oct 2005, 0:37

Сама

  Poesía
1.4K 0 1
***   Да съм сама във бурята, на непозната улица в нощта, далеч от телевизори и електрични лампи, далеч от говор, стъпки и лица, сама със локвите, дъжда, на рампата. Без топлата възглавница до себе си, без парно отопление във стаята, без компютри, грижи и синтенции, без спомени, копнежи и желания- измръзнала и мокра, ничия, свободна, без брояч на стъпките и без компас, поне веднъж аз искам да се стопля със моята си топлина- на обичта гореща от огромния запас.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...