11 oct 2005, 0:37

Сама 

  Poesía
1147 0 1
***
 
Да съм сама във бурята,
на непозната улица
в нощта,
далеч от телевизори
и електрични лампи,
далеч от говор, стъпки и лица,
сама със локвите, дъжда, на рампата.
Без топлата възглавница до себе си,
без парно отопление във стаята,
без компютри, грижи и синтенции,
без спомени, копнежи и желания-
измръзнала и мокра,
ничия, свободна,
без брояч на стъпките и без компас,
поне веднъж аз искам да се стопля
със моята си топлина-
на обичта гореща
от огромния запас.
 

© Вяра Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??