11.10.2005 г., 0:37

Сама

1.4K 0 1
***   Да съм сама във бурята, на непозната улица в нощта, далеч от телевизори и електрични лампи, далеч от говор, стъпки и лица, сама със локвите, дъжда, на рампата. Без топлата възглавница до себе си, без парно отопление във стаята, без компютри, грижи и синтенции, без спомени, копнежи и желания- измръзнала и мокра, ничия, свободна, без брояч на стъпките и без компас, поне веднъж аз искам да се стопля със моята си топлина- на обичта гореща от огромния запас.  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вяра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...