11.10.2005 г., 0:37 ч.

Сама 

  Поезия
1144 0 1
***
 
Да съм сама във бурята,
на непозната улица
в нощта,
далеч от телевизори
и електрични лампи,
далеч от говор, стъпки и лица,
сама със локвите, дъжда, на рампата.
Без топлата възглавница до себе си,
без парно отопление във стаята,
без компютри, грижи и синтенции,
без спомени, копнежи и желания-
измръзнала и мокра,
ничия, свободна,
без брояч на стъпките и без компас,
поне веднъж аз искам да се стопля
със моята си топлина-
на обичта гореща
от огромния запас.
 

© Вяра Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??