Oct 11, 2005, 12:37 AM

Сама

  Poetry
1.4K 0 1
***   Да съм сама във бурята, на непозната улица в нощта, далеч от телевизори и електрични лампи, далеч от говор, стъпки и лица, сама със локвите, дъжда, на рампата. Без топлата възглавница до себе си, без парно отопление във стаята, без компютри, грижи и синтенции, без спомени, копнежи и желания- измръзнала и мокра, ничия, свободна, без брояч на стъпките и без компас, поне веднъж аз искам да се стопля със моята си топлина- на обичта гореща от огромния запас.  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вяра All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...