gerry (Гергана)
11 15
5 jul 2008, 23:17

сама 

  Poesía
1006 0 4

И стоя отново...

пак сама и пак нещастна,

че ги няма жадуваните мигове,

че всичко вече е отминало.

 

И стоя  отново...

пак във мрака, отново уморена

от болки и терзания, парещи като въглени горещи.

 

И стоя отново...

пак умислена за отминали неща и стари грешки,

за всичко, което е било тогава.

 

Сега сълзите са моята утеха, 

болката е моята сестра,

спътникът ми скъп е самотата,

мислите ми са пътека към моста на моята душа, 

където съществуват само хаоса и пустотата!!!

 

© Гергана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??