И стоя отново...
пак сама и пак нещастна,
че ги няма жадуваните мигове,
че всичко вече е отминало.
И стоя отново...
пак във мрака, отново уморена
от болки и терзания, парещи като въглени горещи.
И стоя отново...
пак умислена за отминали неща и стари грешки,
за всичко, което е било тогава.
Сега сълзите са моята утеха,
болката е моята сестра, ...