И стоя отново...
пак сама и пак нещастна,
че ги няма жадуваните мигове,
че всичко вече е отминало.
И стоя отново...
пак във мрака, отново уморена
от болки и терзания, парещи като въглени горещи.
И стоя отново...
пак умислена за отминали неща и стари грешки,
за всичко, което е било тогава.
Сега сълзите са моята утеха,
болката е моята сестра,
спътникът ми скъп е самотата,
мислите ми са пътека към моста на моята душа,
където съществуват само хаоса и пустотата!!!
© Гергана All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
