5.07.2008 г., 23:17 ч.

сама 

  Поезия
1100 0 4
И стоя отново...
пак сама и пак нещастна,
че ги няма жадуваните мигове,
че всичко вече е отминало.
И стоя отново...
пак във мрака, отново уморена
от болки и терзания, парещи като въглени горещи.
И стоя отново...
пак умислена за отминали неща и стари грешки,
за всичко, което е било тогава.
Сега сълзите са моята утеха,
болката е моята сестра, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Всички права запазени

Предложения
: ??:??