Сама до телефона
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак до телефона.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Виктория Todos los derechos reservados
Обичам те!!!!