10 oct 2007, 18:59

Сама до телефона 

  Poesía
741 0 3
Неспокоен бе сънят ми тази нощ,
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??