10 oct 2007, 18:59

Сама до телефона

  Poesía
889 0 3
Неспокоен бе сънят ми тази нощ,
мислите  при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.

А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.

Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.

И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак  до телефона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пилче,ако не той, аз ще ти звънна! Няма да останеш сама,обещавам Обичам те!!!!
    Teddy Bear
  • Вярвай на Индиана ! Ще звънне!
  • Ще звънне, не тъгувай, ако не той - друг, бъди силна!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...