10 oct 2007, 18:59

Сама до телефона

  Poesía
888 0 3
Неспокоен бе сънят ми тази нощ,
мислите  при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.

А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.

Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.

И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак  до телефона.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пилче,ако не той, аз ще ти звънна! Няма да останеш сама,обещавам Обичам те!!!!
    Teddy Bear
  • Вярвай на Индиана ! Ще звънне!
  • Ще звънне, не тъгувай, ако не той - друг, бъди силна!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...