Сама до телефона
Неспокоен бе сънят ми тази нощ,
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак до телефона.
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак до телефона.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виктория Всички права запазени
Обичам те!!!!
