Сама до телефона
Неспокоен бе сънят ми тази нощ,
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак до телефона.
мислите при теб отлитат,
любовта ме грабна в свойта мощ
и отнесе ме далече, без да пита.
А днес стоя сама до телефона
и те чакам да ми звъннеш,
като ангел в сребърна корона,
щастието да ми върнеш.
Но изминават минути, часове,
а вест от тебе няма,
като прогонена от страшни ветрове
отлита надеждата голяма.
И слънцето за мен се скрива,
бавно се спуска зловещият мрак,
но дори когато мечтите си отиват,
стоя сама пак до телефона.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Виктория Все права защищены
Обичам те!!!!
