6 dic 2008, 19:40

Сама избираш пътя си...

  Poesía
774 0 3

 

Сама избираш пътя си...

 

Усещах вятъра в гърдите

и виждах аз пътечката една,

посочваха я слънчево звездите

и пяха нежно: 'Там е любовта!'

 

Стоя сама, оставила багажа,

препълнен с толкова мечти -

аз волна, влюбена във плажа

и любейки ме, сините вълни.

 

Но днес на този кръстопът

се вглеждам плахо във звездите.

Те не показват нищо и е тихо.

Нощта заспива, спуска се денят...

 

и пада мрак, шепти светът:

"Сама избираш пътя си, момиче!"

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теодора Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...