Сама избираш пътя си...
Усещах вятъра в гърдите
и виждах аз пътечката една,
посочваха я слънчево звездите
и пяха нежно: 'Там е любовта!'
Стоя сама, оставила багажа,
препълнен с толкова мечти -
аз волна, влюбена във плажа
и любейки ме, сините вълни.
Но днес на този кръстопът
се вглеждам плахо във звездите.
Те не показват нищо и е тихо.
Нощта заспива, спуска се денят...
и пада мрак, шепти светът:
"Сама избираш пътя си, момиче!"
© Теодора Драгиева Всички права запазени