6.12.2008 г., 19:40

Сама избираш пътя си...

775 0 3

 

Сама избираш пътя си...

 

Усещах вятъра в гърдите

и виждах аз пътечката една,

посочваха я слънчево звездите

и пяха нежно: 'Там е любовта!'

 

Стоя сама, оставила багажа,

препълнен с толкова мечти -

аз волна, влюбена във плажа

и любейки ме, сините вълни.

 

Но днес на този кръстопът

се вглеждам плахо във звездите.

Те не показват нищо и е тихо.

Нощта заспива, спуска се денят...

 

и пада мрак, шепти светът:

"Сама избираш пътя си, момиче!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...