15 may 2011, 1:28

Сама съм

  Poesía
858 0 3

Сама съм... в стаята във къщата -

без малко щях да кажа "У дома"...

Но не е ДОМ това, в което

почувствах се съвсем сама....

Да... празно е...

Украси, мебели и вещи-

без живец... студена красота

и аз сред тях - като мъртвец...

На стола ли да проговоря,

или на чашата да кажа с нежен глас

"Обичам те, прекрасна моя..." -

все думи, дето искам да ги чуя аз...

Какво безумие и тиха лудост,

във къщи хората вървят край мен,

а аз съм някъде сама и споря...

На разума... или на чувствата си

съм във плен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирена Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...