renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
May 15, 2011, 1:28 AM

Сама съм

  Poetry
856 0 3

Сама съм... в стаята във къщата -

без малко щях да кажа "У дома"...

Но не е ДОМ това, в което

почувствах се съвсем сама....

Да... празно е...

Украси, мебели и вещи-

без живец... студена красота

и аз сред тях - като мъртвец...

На стола ли да проговоря,

или на чашата да кажа с нежен глас

"Обичам те, прекрасна моя..." -

все думи, дето искам да ги чуя аз...

Какво безумие и тиха лудост,

във къщи хората вървят край мен,

а аз съм някъде сама и споря...

На разума... или на чувствата си

съм във плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0