May 15, 2011, 1:28 AM

Сама съм

  Poetry
855 0 3

Сама съм... в стаята във къщата -

без малко щях да кажа "У дома"...

Но не е ДОМ това, в което

почувствах се съвсем сама....

Да... празно е...

Украси, мебели и вещи-

без живец... студена красота

и аз сред тях - като мъртвец...

На стола ли да проговоря,

или на чашата да кажа с нежен глас

"Обичам те, прекрасна моя..." -

все думи, дето искам да ги чуя аз...

Какво безумие и тиха лудост,

във къщи хората вървят край мен,

а аз съм някъде сама и споря...

На разума... или на чувствата си

съм във плен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...