15.05.2011 г., 1:28

Сама съм

854 0 3

Сама съм... в стаята във къщата -

без малко щях да кажа "У дома"...

Но не е ДОМ това, в което

почувствах се съвсем сама....

Да... празно е...

Украси, мебели и вещи-

без живец... студена красота

и аз сред тях - като мъртвец...

На стола ли да проговоря,

или на чашата да кажа с нежен глас

"Обичам те, прекрасна моя..." -

все думи, дето искам да ги чуя аз...

Какво безумие и тиха лудост,

във къщи хората вървят край мен,

а аз съм някъде сама и споря...

На разума... или на чувствата си

съм във плен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...