Никой не знае как се чувствам аз сега,

в този час,

час, в който отново съм сама.

Тъжна, хванала химикалката в ръка, и мисля стиха си за нощта.

Сама съм... отново сама...

и лея сълзите си над листа.

Никой не знае... и не може да знае как се чувствам аз сега...

Сама съм... няма подкрепа от никого,

никой не иска да ме направи поне за миг щастлива,

и вечери поред лея сълзи над листа,

на който пиша тези редове.

Чувствам се сама... ужасно сама...

но няма кой да ме види така,

няма кой да види сълзите, спускащи се по моето лице,

няма кой с топли ръце да ги подсуши...

и продължавам да лея потока си от сълзи.

Сама съм... отново сама...

но няма кой да ме види така.