Никой не знае как се чувствам аз сега,
в този час,
час, в който отново съм сама.
Тъжна, хванала химикалката в ръка, и мисля стиха си за нощта.
Сама съм... отново сама...
и лея сълзите си над листа.
Никой не знае... и не може да знае как се чувствам аз сега...
Сама съм... няма подкрепа от никого,
никой не иска да ме направи поне за миг щастлива,
и вечери поред лея сълзи над листа,
на който пиша тези редове.
Чувствам се сама... ужасно сама... ...