Nejnostt (Даниела Тодорова)
194 703
3 jul 2014, 22:18

Сами 

  Poesía » Civil
416 0 6

Сами

 

Прощавай, мамо, че ме няма,

ох, знам, че си сама във вкъщи

и чакаш мене от зарана,

примряла що ли не се връщам.

 

Дали съм нейде проснат мъртъв,

предаден от другари верни,

или пиян в канавка, мърляв,

под нос те благославям скверно?!

 

Дали във Бингото се бавя,

увлечен от игра нечестна

и теб съвсем, съвсем забравил

в късмета съм повярвал лесно?

 

Дали на мъжкото коляно

люлея хубавица лека

(за развлечението само -

веднъж живее се пък, нека!)?

 

Дали не виждаш ме да дебна

на ъгъла пред магазина -

квартална кражба да ми лепнат

с другари от детинство трима?...


Ох, зная, мамо, те - бедите

сами на този свят не идват,

откакто с татко разделихте

пари, имоти - мен издирват!

 

Душата ми не разделихте -

една остана ми за всичко!

Прощавай, знам - за мен се сбихте...

Но аз съм сам... и ти - самичка.

 

 

 

© Даниела Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??