Сами
Сами
Прощавай, мамо, че ме няма,
ох, знам, че си сама във вкъщи
и чакаш мене от зарана,
примряла що ли не се връщам.
Дали съм нейде проснат мъртъв,
предаден от другари верни,
или пиян в канавка, мърляв,
под нос те благославям скверно?!
Дали във Бингото се бавя,
увлечен от игра нечестна
и теб съвсем, съвсем забравил
в късмета съм повярвал лесно?
Дали на мъжкото коляно
люлея хубавица лека
(за развлечението само -
веднъж живее се пък, нека!)?
Дали не виждаш ме да дебна
на ъгъла пред магазина -
квартална кражба да ми лепнат
с другари от детинство трима?...
Ох, зная, мамо, те - бедите
сами на този свят не идват,
откакто с татко разделихте
пари, имоти - мен издирват!
Душата ми не разделихте -
една остана ми за всичко!
Прощавай, знам - за мен се сбихте...
Но аз съм сам... и ти - самичка.
© Даниела Тодорова All rights reserved.
