keitys (Борислава)
2 1
3 sept 2012, 11:34

Сами 

  Poesía » Otra
404 0 3

За момент ми става мъчно,

после бързо ми минава.

Плакала съм - вече зная

кой остава сам накрая.

 

Никога не ще погледна минало,

щом вкусих свободата.

Никога не ще се върна.

Трудно ли? - Аз винаги успявам.

 

Няма много да загубя -

малко сигурност и малко студ.

Времето защо да губя -

ще направя място и ще дойде друг.

 

Друг, за който ще живея, друг, за който да съм тук.

Друг, в когото ще се влюбя, друг да носи още студ...

И от него ще си тръгна... няма време

и от него ще боли.

Всичко е игра - защо да губя?

Всичко в кръг ще се върти.

 

Ще си тръгна и от него,

ще ми бъде мъчно пак,

после бързо ще ми мине.

Времето не чака нас.

 

E така е в живота, докато не разберем,

че сами сме се родили и сами ще си умрем!

© Борислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хе,оптимизъм ,браво! Като качества поетични имам забележки( съвсем субективни),но като цяло пленително и ведро!
  • Благодаря. Много се радвам,че ти е харесало
  • Хареса ми! Някак си различно,но изразително и успява да хвърли в размисъл и/или спомени този който го чете! Наистина ми хареса! Поздрави Боряна!
Propuestas
: ??:??