Сами
За момент ми става мъчно,
после бързо ми минава.
Плакала съм - вече зная
кой остава сам накрая.
Никога не ще погледна минало,
щом вкусих свободата.
Никога не ще се върна.
Трудно ли? - Аз винаги успявам.
Няма много да загубя -
малко сигурност и малко студ.
Времето защо да губя -
ще направя място и ще дойде друг.
Друг, за който ще живея, друг, за който да съм тук.
Друг, в когото ще се влюбя, друг да носи още студ...
И от него ще си тръгна... няма време
и от него ще боли.
Всичко е игра - защо да губя?
Всичко в кръг ще се върти.
Ще си тръгна и от него,
ще ми бъде мъчно пак,
после бързо ще ми мине.
Времето не чака нас.
E така е в живота, докато не разберем,
че сами сме се родили и сами ще си умрем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Борислава Всички права запазени
Благодаря. Много се радвам,че ти е харесало 
