И този път ще сме сами...
Но ще празнуваме с жена ми.
Шампанско няма да гърми...
Ще бъде мъката - "цунами".
Аман от тази тишина!
Аман от наш'те празни стаи!
Сами със моята жена,
но ние и днес ще се справим!
Родихме си ний две деца
и те са вече със семейства...
Те пак са в нашите сърца,
роднинството ни пак ще действа!
Снабдихме се и с пети внук:
юнаци много... и момиче.
И тях сега ги няма тук,
а колко много ги обичам!
Животът е без правила,
на сто страни ни разпилява...
Не както - в нашите села,
днес вкъщи никой не остава!
Как можем да се съберем,
когато времето не дава,
дори света да събереш,
все някой нейде ще остане!
За мене този свят е луд -
за него няма една маса.
На моя празник най-прочут -
без близки празникът не мяса!
О, "скайпито" ще ни с'бере!
В страната ни и във чужбина!
О, нека Господ да даде,
да се с'береме, догодина...
10.11.2012 г. София
© Христо Славов Todos los derechos reservados