Сами на празника
И този път ще сме сами...
Но ще празнуваме с жена ми.
Шампанско няма да гърми...
Ще бъде мъката - "цунами".
Аман от тази тишина!
Аман от наш'те празни стаи!
Сами със моята жена,
но ние и днес ще се справим!
Родихме си ний две деца
и те са вече със семейства...
Те пак са в нашите сърца,
роднинството ни пак ще действа!
Снабдихме се и с пети внук:
юнаци много... и момиче.
И тях сега ги няма тук,
а колко много ги обичам!
Животът е без правила,
на сто страни ни разпилява...
Не както - в нашите села,
днес вкъщи никой не остава!
Как можем да се съберем,
когато времето не дава,
дори света да събереш,
все някой нейде ще остане!
За мене този свят е луд -
за него няма една маса.
На моя празник най-прочут -
без близки празникът не мяса!
О, "скайпито" ще ни с'бере!
В страната ни и във чужбина!
О, нека Господ да даде,
да се с'береме, догодина...
10.11.2012 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
