Jun 19, 2013, 3:23 PM

Сами на празника 

  Poetry » Other
350 0 0

И този път ще сме сами...
Но ще  празнуваме с жена ми.
Шампанско няма да гърми...
Ще бъде мъката - "цунами".

Аман от тази тишина!
Аман от наш'те празни стаи!
Сами със моята жена,
но ние и днес ще се справим!

Родихме си ний две деца
и те са вече  със семейства...
Те пак са  в нашите сърца,
роднинството ни пак ще действа!

Снабдихме се и с пети внук:
юнаци много... и момиче.
И тях сега ги няма тук,
а колко много ги обичам!

Животът е без правила,
на сто страни ни разпилява...
Не както - в нашите села,
днес вкъщи никой не остава!

Как можем да се съберем,
когато времето не дава,
дори света да събереш,
все някой нейде ще остане!

За мене този свят е луд -
за него няма една маса.
На моя празник най-прочут -
без близки празникът не мяса!


О, "скайпито" ще ни с'бере!
В страната ни и във чужбина!
О, нека Господ да даде,
да се с'береме, догодина...


  10.11.2012 г. София


© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??