7 ago 2007, 21:51

само думи 

  Poesía
612 0 0



Живот, като безкраен вик.
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва
- лятото ме перва с края си.
Лъха на мокър плаж.
Ъгълът ми носи нещастие.
Жаждата - морска сол.
А аз поглеждам към началото.

© Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??