7.08.2007 г., 21:51 ч.

само думи 

  Поезия
597 0 0



Живот, като безкраен вик.
Изплувал от гърдите на жертва.
В мъглите си "утре" е.
Отчаян ден!
Тази нощ всичко свършва
- лятото ме перва с края си.
Лъха на мокър плаж.
Ъгълът ми носи нещастие.
Жаждата - морска сол.
А аз поглеждам към началото.

© Зорница Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??