Само ела
Чакам те със чаша чай,
ела, почукай на стъклото.
Във нова песен ме познай
и нека гмурнем се дълбоко.
Да си представим този град,
но лишен от всички хора;
и във естествен кръговрат
планетите как движат се в простора.
Да си направим план как утре
ще станем рано със зората
и никой без да разбере
ще избягаме и ще сме само двама.
Чакам те със чаша чай
и раницата, стегната на прага,
зад който пътят няма край
и вие се под небосвода.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Бум- бум Todos los derechos reservados
