10.09.2015 г., 17:47

Само ела

610 1 1

Чакам те със чаша чай,

ела, почукай на стъклото.

Във нова песен ме познай

и нека гмурнем се дълбоко.

 

Да си представим този град,

но лишен от всички хора;

и във естествен кръговрат

планетите как движат се в простора.

 

Да си направим план как утре

ще станем рано със зората

и никой без да разбере

ще избягаме и ще сме само двама.

 

Чакам те със чаша чай

и раницата, стегната на прага,

зад който пътят няма край

и вие се под небосвода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Бум- бум Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...