Чакам те със чаша чай,
ела, почукай на стъклото.
Във нова песен ме познай
и нека гмурнем се дълбоко.
Да си представим този град,
но лишен от всички хора;
и във естествен кръговрат
планетите как движат се в простора.
Да си направим план как утре
ще станем рано със зората
и никой без да разбере
ще избягаме и ще сме само двама.
Чакам те със чаша чай
и раницата, стегната на прага,
зад който пътят няма край
и вие се под небосвода.
© Мария Бум- бум All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
