Чакам те със чаша чай,

ела, почукай на стъклото.

Във нова песен ме познай

и нека гмурнем се дълбоко.

Да си представим този град,

но лишен от всички хора;

и във естествен кръговрат

планетите как движат се в простора.

Да си направим план как утре

ще станем рано със зората

и никой без да разбере

ще избягаме и ще сме само двама.

Чакам те със чаша чай

и раницата, стегната на прага,

зад който пътят няма край

и вие се под небосвода.