Само като индикатор
Болката иска уютно гнездо,
иска със себе си да я нахраниш,
да ù слугуваш, да свеждаш чело
и да научиш как ближат се рани.
Толкова дълго я нося из мен,
че съм ù свикнала на номерата.
Може и аз да не виждам бял ден,
но ще ме има на куково лято.
Редом до мене пеша ще върви
и, ако иска храна – ще ме носи,
ще се научи кога се мълчи
и за кое се задават въпроси.
Трябва да знае и думата „сам“ -
още не съм се венчала за нея.
Аз съм подслонът ù, аз съм ù храм
(да не забравя – чрез мене живее).
Болката драпа за пълни права.
В себе си тайничко ù се надсмивам
и я използвам (не мене – тя) -
щом ме боли, значи още съм жива.
02.01.2013
Радост Даскалова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Радост Даскалова Todos los derechos reservados
