10 ene 2023, 11:29

Само Луната видя 

  Poesía » Otra
712 10 11

Изгря Луната, а Нощта

до мене тихичко приседна.

Дали защото бе сама,

тя някак тъжно ме погледна.

 

Разказа ми за свойте мъки

и тайните си ми разкри,

и всички болки и разлъки

заляха нейните очи.

 

А всъщност тъй красива бе.

С ръце сълзите й изтрих

и влюбих се като дете,

и чувствата си й открих.

 

С надежда и със трепет нов

погледна ме и ме прегърна,

целуна ме и от любов

във нежно утро се превърна.

 

© toti Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??